Twitter icon
Facebook icon
LinkedIn icon
Google+ icon
YouTube icon
RSS icon

You are here

Теракот и фаянс

Подмяната на теракотни и фаянсови плочки трябва да започне със премахване на старите, ако има такива и подготовка на повърхността за залепване. Разбиването на стари теракотни и фаянсови плачки става обикновенно със чук и шило или с разбиваща машина - хилти, канго и др.При панелни стени и подове плочките и стария залепващ материал се изчистват до самия бетон, а при тухлени стени измазани с вароциментова мазилка - до мазилката или ако стената не е измазана преди залепване на плочките - тогава стената се почиства до тухла. Внимание - правете всичко това в такова време, че да не смущавате съседите.      Преди започване на лепенето плочките се накисват във вода, а стената или пода се намокрят обилно с голямата четка.     В помещения в които се поставя подов теракот и фаянс по стените, естествено се започва от пода, след това стените, като се съблюдава доколкото е възможно фугите от пода и стените да съвпадат. За да се избегне това нещо, което се постига трудно, подовите плочки може да се завъртя на 45 градуса спрямо стените, т.е да се получи ромбоидно нареждане. Когато фугите на пода са успоредни на стените на помещенията и се лепят плочки в две съседни помещения, например баня и коридор, фугата трябва да върви непрекъснато и в двете помещения без да има чупка до вратата. Това създава идин много приятен изглед особено, когато всички помещения в апартамента са застлани с плочки.         При поставяне на фаянсови плочки по стени се определя височината докъдето ще стигати някъде по средата на всяка от стените се пуска отвес и се очертава вертикалната фуга. Нареждането започва отдолу - нагоре и от вертикалната фуга - към ъглите. В никакъв случай да не се използува ъгъла на стаята за отвес. Вертикалните фуги на съседните стени трябва да съвпадат в ъглите, а това се постига със често използуване на отвеса и нивелира. Всички вертикални фуги трябва да са строго отвесни, а хоризонталните - нивелирани и в ъглите да не се разминават.    Лепилото за плочки се смесва в съд с вода и се разбърква до получаването на хомогенна смес. Сместа се оставя да узрее 5 минути, след което се разбърква отново. Нанася се с подходяща назъбена маламашка върху грундираната и чиста основа. Големината на зъбите се определя според големината на плочките, които ще бъдат лепени. Плочката се притиска плътно и се намества, за да се разпредели сместа по повърхността.      Всички плочки трябва да са на еднакво разстояние една от друга. Необходимите корекции се правят с гумен чук. Еднаквият размер на фугите се контролира чрез така наречените “кръстчета”. При по-големи размери на плочите и особено ако те са от гранитогрес,се препоръчва фугите да са по-широки - 4 до 4,5мм, за да поемат евентуални деформации при температурни разлики. За изсъхване на лепилото са необходими 24 часа.     След няколко дена фугите се запълват със фугираща паста оцветена в подходящ за плочките цвят. В магазините се продават отделно фугираща паста и оцветители съответстващи на цвета на плочките.     Със чист влажен парцал се почистват остатъците от фугираща паста попаднала извън фугите по самите плочки. По късно за да блеснат плочките се забърсват с чист парцал или гъба напоена с оцетно-воден разтвор.  Цели на облицоването с плочки  Всяка носеща основа трябва да бъде покрита със защитен пласт или облицована с плочки. При това е без значение дали става дума за вертикална основа, например стена, или за хоризонтална, например под. Облицоването трябва да се разглежда като естетическо подобряване на съответния строителен елемент. Материалът и вложения труд са скъпи, затова трябва да са оправдани. Следователно облицовката на площта трябва да изпълнява една или няколко функции:-          архитектурно оформление;-          защита (например от водни пръски);-          лесно пъддържане на чистота (благодарение на гладката повърхност);При определени конструкции целта може да бъде само естетическо оформление, най-често обаче архитектурното оформление и защитната функция съвпадат. Ако се иска само защита на повърхността, не би трябвало да се прави облицовка с плочки. Изразходва се твърде много материал и е скъпо. Желания резултат може да се постигне по-ефективно при стени с мазилка или с боя, а при подове – с циментова замазка.Каква е разликата между облицовка с фаянсови плочки и облицовка с други плочи.  Въпросът се свежда до материала. Съществуват 5-7 милиметрови глазирани фаянсови плочки за облицовка на стени и 9-11 милиметрови най-често неглазирани плочки за подова настилка. Съществуват и плочки от клинкеров материал, теракот, гранитогрес, гранит, мрамор, естествен камък, бетон и др.   Облицовки и настилки на открито Към облицовките и настилките на открито се поставя специално изискване – да бъдат устойчиви на атмосферни влияния. Най-големите врагове на едно строително съоръжение и на неговите елементи са водата и ниските температури. В комбинация те могат да нанесат големи щети, чието отстраняване най-често е доста скъпо. Най-просто това може да се изясни по следния начин: Ако повърхността на един строителен материал е порьозна, при дъжд мъгла или когато се топи снегът, тя поема вода. В часовете по физика това явление се изучава под понятието “капилярност”. Когато температурата падне под нула градуса, водата в капилярите (порите) замръзва. С това и обемът и се увеличава. С образуващото се налягане тя откъртва слой след слой от повърхността на материала, вследствие на което способността му да поема вода се увеличава.                Могат да се направят следните изводи:-          Избрания материал за облицовка или за настилка трябва да бъдемразоустойчив. (подробности може да намерите в раздел “Материали”).Водоотблъскващата облицовка или настилка осигурява защита отатмосферните влияния. Понятието “водоотблъскващ” не трябва да се отъждествява с “водонепропусклив”.                Облицовката на стени с глазирани плочки е водоотблъскваща, но не е водонепропусклива. Тя не е мразоустойчива тъй като между фугите, в порьозната част на плочката (зад глазурата) може да проникне вода и тогава глазурата и ще се откърти много лесно. Ако на открито направите облицовка с глазирани плочки, ще постигнете слаба замърсяемост на повърхността. Имате допълнително предимство, че в дъждовно време нечистотията се измива.                Когато с глазиран материал облицовате фасади т.е. външни стени зад които се намират отопляеми през зимата помещения, в конструкцията могат да се получат опасни зони. Вследствие капилярността на строителния материал, сравнително по-голямата влажност на въздуха на вътрешните помещения прониква във външните стени, където при спадане на температурите може да се образуват кондензни води. И ако не съществова възможност за изпаряването и навън и мразът проникне до навлажнената зона, се стига до откъртване. Трябва непременно да се знае, че не бива да се облицова фасадата на къщата с плочки, ако това не е предвидено в проекта.                На открито се облицоват с глазирани плочки не само фасади, но и басейни, каскади и други водни съоръжения. При тях също е необходимо да се използва мразоустойчив материал, и да се има предвид, че облицовката с плочки сама по себе си не прави басейна водонепропусклив. Трябва да се направи водонепропусклива изолация.                На открито най-различни плочки се използват и за направа на подови настилки, кътове за сядане, както и за настилане на пътеки и алеи. В тези случаи при избора на материал трябва да се знае следното:                Повърхността на подовете и на пътеките е подложена на голямо натоварване и трябва да особено устойчиви на изтриване, т.е. трябва да се избира твърд плътен материал. Подходящи за целта са гранитни, мраморни, гранитогресни, теракотни, клингеритови и плочи от естествен камък.                Повърхността на подовете и пътеките трябва да е такава, че да гарантира сигурност срещу подхлъзване. Тъй като на открито често пъти е влажно, на това качество се отдава голямо значение. Не бива да се използват глазирани, шлифовани или полирани плочи. Най-подходящи за случая са плочки с профилирана повърхност.                Горната част на зидове, огради, пиластри, корнизи и други подобни, намиращи се на открито, трябва да бъдат защитени от дъжд и сняг. Прави се едноскатна или двускатна покривка. Задачата и е да отвежда настрани от конструктивния детайл дъждовната вода от топенето на снега. Вследствие на наклона на плоскостите водата се стича по долния хоризонтален ръб.                Към досега споменатите изисквания за устойчивост на плочките на атмосферни млияния се прибавя и устойчивост на механично натоварване. Защото ако не притежават необходимата якост, издадените 3 до 5 см. напред плочи могат да се  счупят при удар от падащи клони или от други механични въздействия. Затова плочките за поставяне на открито трябва да бъдат достатъчно дебели (най-малко 2 см) за да могат да издържат на случаен удар. Облицовки на стениВсички видове плочки могат да се използват за облицовка на стени. Изборът се определя от целта на облицовката и естествено от Вашия вкус. Глазираните плочки за стени са предпочитания материал. С тях може да се постигне много добро оформление и те най-лесно се поддържат. Могат да се поставят на стени, които не са изложени на мраз, и къето на тях няма да се въздейства по химичен или механичен начин.                Лесно може да се направи извод , къде е най-целесъобразно да се прави облицовка с фаянсови плочки. На първо място, в мокри помещения, бани, ниши за душ и тоалетни, т.е. навсякъде, къде трябва да се очакват водни пръски, стените могат да се защитят ефикасно, като се облицоват с фаянсови плочки.                В кухнята е добре да се облицоват площите около готварската печка, около работния плот и мивката. Но не забравяйте “Всичко прекалено е вредно”                Тъй като кухнята и банята нямат само функционално предназначение, а в тях човек също трябва да се чувства и добре, необходимо е да помислите и за тяхното естетично оформление. С цветовете на плочките, с матовата или блестяща повърхност, с размера, формата и подреждането им трябва да получите оформление на стената, което да Ви харесва и същевременно да е в хармония с останалата част от помещението и с мебелировката. Така например в банята основните съоръжения, вана, мивка, тоалетна чиния, биде, са най-често в бяло. На бялото подхождат всички цветове. Сега въпроса е дали шкафчетата за тоалетни принадлежности, рамката на огледалото, дъската на тоалетната чиния, поставката за тоалетна хартия и т.н. трябва да бъдат в същия цвят като плочките или не. И все пак, ако основните съоръжения са вече в един цвят, цвета на плочките трябва да хармонира с другите елементи в банята.                При използване на правоъгълни плочки трябва добре да се прецени, дали да се поставят вертикално или хоризонтално. В късо или тясно помещение ги сложете хоризонтално. Така то оптически се удължава. В особено ниско помещение плочките би трябвало да се поставят вертикално. По този начин помещението изглежда по-високо.                Още много други съображения са от значение при поставянето на плочки, но на правилния избор най-добре ще повлияе личният Ви вкус. Тук се опитвам да дам само някои идеи.                                  Избрали сте вече коя стена с какви плоч­ки ще облицовате. Преценете сега по ка­къв начин ще ги закрепите на стената. Специалистът казва: „Плочки се поста-вят", оттам и понятието „поставяне" на плочки. Както многократно вече споме­нахме, това може да направите със строи­телен разтвор или с лепило.1. ОБЛИЦОВАНЕ НА СТЕНИ С ФАЯНСОВИ ПЛОЧКИС плочки се облицоват най-често стени. При определяне вида на плочките изборът пада главно върху глазираните фаянсови плочки. Вече знаете, че те са от високо­качествен материал. Затова ще ви посъ­ветвам добре да разучите този раздел, за ла не хабите материал и същевременно та­ка ла го употребите, че качеството на обли­цовката да не намалява достойнствата на плочките. 1.1. Избор на метода за лепенеЗалепването на плочки с лепило е най-простият метод за свързването им с основата. Пести се материал, тъй като за 1 кв.м. облицовка се изразходва около 500 г. ле­пило. При полагането им върху строи­телен разтвор за същата площ отиват 20 до 25 л. разтвор, за който са необходими 12,5 кг. цимент и 2 кофи пясък. В теглото се по­лучава също голяма разлика. Изсъхнало­то лепило тежи за 1 кв.м. около 150 г., а из­ползваният строителен разтвор тежи 48 кг. При лепене с лепило всичко наоколо остава чисто, а с разтвор се цапа много. Не без значение е и съображението, че за по­ставяне на плочки със строителен разтвор е необходимо многократно повече време. Сега сигурно и вие ще поддържате мнението, че навсякъде, където е възможно, би трябвало да се прилага лепенето с ле­пило .В редица случаи обаче това не е възможно. На открито не бива да лепите плочки, защото независимо от самите плочки основата не е мразоустойчива.                При лепенето между плочката и стената винаги ще има кухини, които не са запълнени с лепило. Там ще се събират кондензирана вода и проникнала дъж­довна вода. Когато водата замръзне, плочката ще се отделя от основата.Повърхността на основата и на гърба на плочката трябва да си пасват, т.е. плоч­ката трябва да прилепва цялостно към основата, защото лепилото служи само ка­то свързващо средство и не е в състояние да изравнява недостатъчно гладките основа или плочка. Следователно плочки можете да лепите само за здрава и равна основа. Във всички други случаи трябва да се работи със строителен разтвор. Ако обаче сте придобили умение в правене на мазилки, тогава ще можете върху неравнастена да направите гладка мазилка. Ко­гато мазилката изсъхне, върху нея можете да лепите плочки с лепило. Предимствата на този метод не са големи. Предпочита се само от онези, които се страхуват да по­ставят плочки с разтвор.Най-често повърхността на една зидана стена е неравна. Колкото и прецизно да е работил зидарят, гладка и равна площ не се получава дори и поради различието в структурата на тухлата и на строителния разтвор. Ако при реконструкция забеле­жите, че мазилката не е запазила необхо­димата твърдост и здравина, ще трябва да я откъртите. По този начин получавате пак суров зид.Бетонни стени също могат да бъдат не­равни и върху тях не може да се лепи с ле­пило. Ако стената, която ще облицовате, не е отвесна и трябва да се изравнява, също е необходимо да работите със строителен разтвор.От посочените примери може ясно да се разбере, че строителният разтвор се упо­требява не само като свързващ материал, но и като изравняваща маса.1.2. Подготвителни работиКолкото по-добре подготвите работата си, толкова по-успешна ще бъде тя.1.2.1. Подготовка на основатаАко основата е такава, че на нея да могат да се лепят плочки, тогава тя се нуждае от много малко подготовка. Ако стената е с тапети или с постна боя, тапетите трябва да се свалят, а боята да се измие добре. Блажната боя няма нужда да се маха. Щом като е здрава, върху нея могат да се лепят плочки.И така площта трябва да бъде напълно чиста. Ако основата е много хигроско-пична, каквито са например гипсовите стени, препоръчвам ви да минете една ръка много разреден латекс. Ако стената, която искате да облицовате, е с мазилка, която не е равна и не е достатъчно здрава, ще трябва да я откъртите. Покрийте преди това добре всички предмети, останали в помещението, и затворете вратата. При откъртването на мазилката се вдига мно­го прах. От тухлите трябва да се отстранят всички остатъци от строителен разтвор.Особено внимавайте да не останат следи от гипс. Фугите на зидарията трябва да се поиздълбаят, за да може новият строите­лен разтвор добре да се захване. След това стената се помита и боклукът се изнася отпомещението.С летва и нивелир ще проверите дали стената е вертикална и равна. Ако всичко е наред, трябва да направите торкретирана мазилка. Така стената ще има равномерна хигроскопична по­върхност - предпоставка за това, че строителният разтвор от хастара ще се свърже с основата веднага, щом го прити­снете към нея. Преди това ще напръскате стената с вода, така че да се навлажни до­бре . По този начин се свързва останалият по стената прах. Ако пропуснете да на­правите това, ще си създадете много ядо­ве, понеже разтворът, който ще нанесете, ще се свърже само с праха, няма да има връзка с основата и неминуемо ще падне. Същевременно ще овлажните до известна степен сухата твърде хигроскопична зи­дария. Влажната стена няма да погълне веднага водата от разтвора, която е необ­ходима за химическото свързване на ци­мента.Направете сега циментов разтвор в съотношение 1:4. Консистенцията му трябва да е течна. На стената се нанася със зидарска мистрия.Внимание! За мазилката се постарайте непременно да си набавите зидарска ми­стрия. С всички други инструменти разтворът много трудно се нахвърля така, че да се разпредели равномерно по стена­та, а и да се задържи.Ако на някои места се задържи повече разтвор, трябва веднага да се смъкне с ми­стрията. В случай че нямате още и изгра­дени умения за този вид работа, трудно ще ви бъде така да нанасяте мазилката, че да не пада никакъв разтвор по земята. По­ставете на пода широка дъска, от която ще можете да го събирате и отново да го връщате в съда.Хвърлянето на строителния разтвор на стената е дейност, която трудно се опи­сва и която можете да усвоите само с малко упражнения. В началото вземайте с ми­стрията по малко разтвор. Хвърлянето става с кръгови движения към стената отдолу нагоре. При това дръжката на ми­стрията не бива да се стиска здраво, тятрябва да може леко да се върти в ръката. Разтворът не трябва да се хвърля със сила. Преставете си, че искате само да го допрете до стената. Не се отчайвайте, ако не успее­те от първия път, ако понапръскате нао­коло и ако първоначално по панталоните ви се залепи повече разтвор отколкото на стената.Ако стената има по-големи неравности, ще трябва да ги изравните с мазилката. В тахъв случай ви препоръчвам да напра­вите малко по-гъст разтвор. За да полу­чите сравнително гладка площ, след нанасянето на разтвора вземете права летва или дъска, притиснете я под ъгъл към покритата с разтвор стена и я дви­жете зигзагообразно отдолу нагоре. Смъкнатият разтвор върнете в съда. Така подготвената основа не трябва да изсъхва напълно. Достатъчно е разтворът да не е мек на пипане. Така ще получите по-добро свързване със следващия пласт разтвор. При работа със строителен разтвор или бетон строителите се ръководят от правилото: „Прясно върху прясно държи здраво".Когато свършите мазилката, почистете добре всичко наоколо си, инструментите, а и самия себе си. Ако циментът се втвърди, може да се разтваря само с киселина. Во­дата в кофата съдържа остатъци от ци­мент . Не я изсипвайте в тоалетната или в мивката. Циментът и пясъкът се утаяват в първата кривина, втвърдяват се дори под водата и задръстват канала.1.2.2. Обработка на плочкитеАко ще облицовате само малка площ от стената, в повечето случаи можете да на­правите така, че да използвате само цели плочки. При облицоването на цели стени обаче трудно ще избегнете употребата начасти от плочката.При разрязването на плочката много рядко могат да се използват и двете части. Затова най-напред проверете качеството на плочките. Отделете тези, чиито ръбове са се начукали при превоза, и изрежете от тях необходимите ви части. Ако по глазу­рата има фини пукнатини, плочката не е подходяща за обработка. Тя непременно ще се разчупи по продължение на пук­натините, а не там, където вие искате. Пукнатините са така фини, че почти не се виждат. Хванете плочката леко за единия ъгъл и я почукнете с твърд предмет. Ако звукът е ясен, плочката е здрава и може да се реже. Ако има пук­натини по глазурата, при чукане издава глух звук. Такива плочки не бива да се режат, те могат да се поставят евен­туално на някое по-закрито място. Ко­гато плочки с пукнатини се намокрят, пукнатините потъмняват и веднага проличават.Разчертайте плочката върху глазурата, а не на обратната страна. Поставете я след това върху твърда основа, сложете отгоре линеал, триъгълник или линия и ги дръжте с лявата ръка здраво, защото върху глазурата те лесно се плъзгат. Най-добре е под линията да залепите анкерпласт.Ако искате да режете с елмаз, трябва да направите сметка, че разрезът ще мине на около 4 мм. от линията. Елмазът или видиата се прекарват с натискане еднократ­но по глазурата. Не минавайте няколко пъти с елмаза по глазурата. Или линията ще се измести, или вие ще държите инструмента малко по-различно и няма да се получи чист ръб.Сега хванете плочката здраво с две ръце и я разчупете. Можете да въз­приемете и метода на стъкларите. Поста­вете плочката на масата така, че отбеля­заното място да съвпадне с ръба на маса­та. С едната ръка притискайте плочката към масата, с другата отчупете частта, ка­то я натиснете надолу. Ако обаче трябва да отрежете тясна ивица, която не можете да хванете добре, тогава си по­могнете с клещи резачки. Но с тях не от­късвайте отделни парчета, а захванете частта на мястото на среза и я отчупете. Отделни парчета ще откъсвате само при съвсем малки ивици, когато не може да се чупи. Ако бисквитът не се е отчупил добре, може да се дообработи с клещите. По описаните начини се реже по права линия. Срезове под форма на дъга и отвори могат да се правят само чрез отчупване на парчета. Това е значително по-трудно, а и няма специални инстру­менти. Затова много по-просто е например да разположите дупките или фугите така, че отворите за контакти и др. да по­паднат там, където се пресичат две фуги. Тогава ще е достатъчно да отчупите съответните ъгли на четирите плочки, за да получите по най-прост начин желания отвор в облицовката.Ако въпреки всичко искате да режете под форма на дъга или да направите отвор, набавете си колкото се може по-тесни клещи резачки. Сега започнете парче по парче, милиметър по милиметър да откъсвате от плочката, но не по отбеляза­ната линия. Най-напред трябва да махне­те всичкото "месо" и едва след това се до­стига до желаната линия. Неравности по повърхността на среза, които пречат, се отстраняват с клещите. Потопете най-напред плочката със среза във вода, а след това загладете ръба с точилен камък - само глазурата, не и бисквита, тъй като каолинът само ще запълни точилото.Преди да започнете поставянето на плочките, би трябвало още веднъж да ги проверите и да ги сортирате по големина.От две летви се прави кръст. Първата плочка се по­ставя на кръста и размерът я се отбелязва.Ако се появи друг размер, той също се от­белязва. Всички плочки от един и същ размер се поставят на една купчина.При поставянето на плочки започвайте отдолу с най-големите плочки, като пра­вите малки фуги. Нагоре плочките стават по-малки, а фугите по-големи. Обратното е невъзможно.Старайте се, от време на време да помитате и да изхвърляте разпилените наоколо парчета. Останат ли по пода, мо­гат да причинят злополука. Ако колени­чите например върху такова парче, ще се нараните.Както казахме в началото, с фугите между плочките се цели да се по­стигне и естетически ефект. Затова, предида започнете същинската работа, трябва да си помислите как и къде да   разполо­жите отделните фуги. Отнесете се се­риозно към тази подготвителна работа, защото чрез фугировката изпъква каче­ството на облицовката. И най-красивите плочки не помагат, когато фугите са раз­кривени.Най-важното правило, което е необхо­димо да спазвате, е отвесните фуги да са абсолютно перпендикулярни на хоризон­талните. Ако това не се изпълни, фугите ще се изместят и в края на реда ще трябва да поставяте клинообразни плочки.В разчленяването на облицовката по височината проблемите са по-малко, тъй като обикновено се работи с цели плочки и височината на облицовката може да се определи от тях. Ако обаче имате някакви ограничения по отношение на височината, с които да се съобразявате, а площта не може да се запълни с цели плочки, добре ще е редът, който няма да е от цели плочки, да е в долния край на облицовката. Един цокъл долу може добре да послужи за из­равняване. Височината му може да бъде от 100 до 150 мм.Частите за тесните редове не бива да са по-малки от половин плочка. В случай че не разполагате с много плочки, можете да използвате и по-тесни ивици - до 50 мм. По-малките развалят ефекта. Те свиде­телстват за това, че плочкаджията не е по­мислил за разположението на фугите и е поставял плочките така, както му е хрум­нало в момента. За хоризонталното и вер­тикалното разчленяване на облицовката има златно правило: "Облицовката трябва да е симетрично разположена." При си­метричното разположение на плочките съществуват само две възможности. По средната ос на площта може да се намира фуга или редът на плочка, защото симетрично ще рече да се започне от средата и да се разпределя рав номерно в двете посоки. Нецелите плочки трябва да се поставят в края на реда.Ако площта се пресича от прозорци, вра­та, издадена напред част или от други еле­менти, тогава тя трябва да се раздели вер­тикално, като се продължат ръбовете на отвора. Всяка една от така получените ча­сти се разчленява по описания начин. Мо­гат да се получат пресичания на линиите, при които трябва да се спазват следните правила:Когато части от плочки се падат една до друга, размерът на едната може да се увеличи за сметка на другата.- Ако се получи например една плочка от 130 мм и една от 100 мм, обединете ги в една цяла от 150 мм и една от 80 мм.Части от плочки, които се падат една до друга, трябва да са еднакво големи. По то­зи начин в посочения пример биха се по­лучили две ивици от по 115 мм. Части от плочки, които ограничават някой отвор, трябва да са еднакво големи и в никакъв случай по-малки от половин плочка. При това често пъти трябва да се прави компромис и това правило да се раз­глежда във връзка със следващото.Части от плочки, които са близо една до друга, трябва да са еднакво големи.Понякога трябва да изберете на кое пра­вило да дадете преднина. Тогава е уме­стно да си направите скица или малък чер­теж. Не чертайте в мащаб, по-малък от 1: 10, иначе няма да можете визуално да пре­цените ефекта от ивиците. От чертежа ня­ма да можете да изчислите размера на не­делите плочки, тъй като при мащаб 1:10 неможе да се включи тримилиметровата фуга. Налага се да правите изчисления.Същевременно трябва да определите ъгловите фуги. Те са винаги само към ед­на стена. Така стена от 15плочки може да има 14 или 16 фуги, т.е. една повече или по-малко.Пример. Една стена е дълга 2,50 м, а ъгловите фуги не трябва да се включват -следователно една фуга по-малко от броя на плочките.2500 мм: 153мм за плочка = 16,34 плоч­киОт този резултат става ясно, че при 16 цели плочки се получават две крайни плочки от по 0,17 от плочката или общо 25,5 мм.Този вариант няма да възприемете, защото толкова тесни ивици трудно се из­работват чисто и защото с такова разпре­деление не се постига добър оптически ефект. Трябва да търсите ново решение!15 плочки . 153 мм за плочка = 2295 мм -З мм /фуга/ = 2292 мм2500 мм - 2292 = 208 мм за 2 нецели плочки с фуга208 мм : 2= 104мм - 3 мм /фуга/ = 101 ммПо този начин двете части ще са по 100 мм.Една стена е дълга 1,80 м. Ъгловите фу­ги трябва да се включат.1800 мм: 153 мм за плочка ≥ 11,76 плоч­ки, следователно10 цели и 2 ивици от 1,76 цели10 плочки . 153 мм за плочка = 1530 мм + 3 мм /фуга/ = 1533 мм1800 мм - 1533 мм = 267 мм267 мм : 2 = 134 мм - 3 мм /фуга/ = 131 ммИ така двете нецели плочки ще са от по 130 мм.Надявам се, че оттук нататък можете да изчислите всички останали случаи.Някои плочкаджии са на мнение, че площите трябва да се оформят симетрич­но със средна по-тясна ивица. Въпрос на вкус! Трябва да си изработите собствено мнение по въпроса.Когато някой ъгъл, т.е. краят на сте­ната, ще се закрие от шкаф или от тръбо­провод, там може естествено да се скрие това, което не е много за показване. В пър­вия пример, който изчислихме, бихте мо­гли да сложите 51-милиметровата плочка в закрития ъгъл, а след това 16 цели плочкиПредпочита се на стенна облицовка да се прави цокъл независимо от това, дали подът ще се застила с плочки или не. За цокъла е най-добре да се използва терако-тен материал, следователно оригиналницокълни плочки или теракотни подови плочки. Цокълът може да е 100 до 150 мм висок. Предпочитаната височина е 100 мм. Проверете дали размерите на плоч­ките за стена съвпадат с тези на цокъла. Ако съвпадат напълно, можете да рабо­тите със същото разположение на фугите, т. е. всяка вертикална фуга преминава без отстъп през стената и цокъла.Много често теракотните плочки са мал­ко по-големи или по-малки от фаянсовите. Тогава вертикалните фуги не могат да преминават по една линия. В такъв слу­чай поставете цокъла с кръстосана фугаспрямо стената. Това означава вертикалните фуги на цокъла да опират в средата на плочките на стената. Следо­вателно ще са изместени с половин плоч­ка. Това естествено може да се направи и от чисто естетически съображения. Тук въпросите на естетическото оформление се решават в обратен ред на изпълнението. И така най-напред опре­делете разположението на фугите на сте­ната, а след това тези на цокъла и обратно - най-напред поставете плочките на цо­къла, а после тези на стената.По   същия   начин   както   цокъла с кръстосана фуга може да поставите и по следния ред на облицовката на стената. Като предпоследен ред много често с кръстосана фуга се поставя и ивица от плочки115 мм в друг цвят. Не бих ви препоръчал да облицовате така цялата площ - картината става прекаленораздвижена.Освен посочените примери съществу­ват и други възможности красиво да офор­мите облицовката. При едноцветна обли­цовка можете да включите плочки от друг цвят, като ги поставите разхвърляно. Още по-добър ефект ще получите, ако използ­вате не цели, а половинки цветни плочки, поставени хоризонтално или вертикално. Ако разполагате с два цвята плочки, тогава отделните площи можете да оформите като "огледало". С тъмните ще направите рамка, която в зависимост от размера на стената може да е широкаколкото една, две или три плочки. Свет­лите плочки ще поставите в квадратната или правоъгълната рамка. Правоъгълно "огледало", дългата страна на което е пос­тавена хоризонтално, удължава оптичес­ки стената - така помещението изглежда по-ниско. Обратният ефект се получава, ако "огледалото" бъде поставено верти­кално. Дадох ви някои идеи за оформянето на стените, които обаче съвсем не сте задължени да изпълните. В зависимост от собствения си вкус ще подберете цветове­те и ще подредите плочките. В случай че не можете да си представите ефекта от отделните комбинации, тогава ги начертайте и ги оцветете или извадете от стаята масата и столовете и наредете плочките на пода.1.3. Поставяне на плочки на стенаНай-напред определете последовател­ността на работата в едно помещение. Ако трябва да се облицоват само стените, няма с какво толкова да се съобразявате За­почва се отдолу нагоре и обикновено плочките в един ред се поставят отляво надясно. Следователно, ако правите цо­къл, започвате от него.Когато в едно помещение ще се поставят плочки на пода и на стените, подовата на­стилка се прави последна. Ако се работи в обратен ред, при поставянето на плочките на стената подът ще се цапа от падащия строителен разтвор и ще трябва често да се почиства. Тогава плочките неизбежно ще добият лек сивкав оттенък. Освен това постоянно ще стоите върху още прясна­та подова настилка и ще я натоварвате когато разтворът още не е напълно втвърден. Последователност на работата:- един ред от подовата настилка, нами­ращ се до стената /същевременно той е и маркировка за подовата настилка/; върху него цокълът; - отгоре редовете на облицовкатаЕдва когато стените са фугирани и са готови, се поставят подовите плочки. Ако не искате да започнете с ред от подовата настилка, тогава поставете най-напред цокъла. Тъй като няма да можете да го на­правите на око, ще трябва на височината на бъдещата подова настилка да постави­те летва, върху която да стъпят плочките. Височината трябва така да се измери, че след отстраняване на летвата подовите плочки да могат да се пъхнат под цокъла. Може да се направи и "стъпало" от строителен разтвор. По-просто е и става бързо. Щом като плочките на цокъла се залепят, разтворът трябва да се отстрани. На този етап той вече не може да се из­ползва за друго и така се хаби ценен строи­телен материал.1.3.1. Поставяне на плочки със строителен разтворПри под от камък или от друг подобен материал ще поставите цокъла, както вече казахме, направо върху пода като първи ред на облицовката. Старите сгради имат дървени подови настилки. При модерни­зиране на сградите много често се налага да се сваля мазилката. Ако первазът е до­бре запазен, ще играе роля на цокъл, ка­къвто всъщност и е бил. Сега особено важно е да не допускате зад перваза да се стича вода от разтвора или по-късно - от кондензиралата по облицовката влага. Там тя трудно ще изсъхне. Первазът идюшемето ще започнат да гният или ще се завъди опасна къщна гъба. Нарежете си ивици от пластмасово или алуминиево фо­лио и с дисперсионно лепило ги залепете под ъгъл и върху зидарията, и върху гор­ния преден ръб на перваза.Ако облицовката трябва да започне на известна височина от пода, за първия ред си осигурете временна основа, върху която да стъпи. За целта вземете една права лет­ва и я закрепете за стената със зидарски куки. Ако не разполагате с такива, можете да забиете в стената обикновени стомане­ни куки. Летвата трябва да е абсолютно хоризонтална - проверете я с нивелира, в противен случай фугите ще са раз­кривени и неравномерни.Преди да поставите първите плочки, проверете още веднъж дали стената е отвесна. Ако в горния си край тя има отстъп назад, долу ще започнете с тънък пласт разтвор - най-малко 10 мм. В обратния случай ще започнете с максимално дебел -20 до 25 мм. Ако е имало по-големи раз­лики, те трябва да са вече изравнени с ма­зилката. По правило дебелината на ха­стара трябва да съответства на дебелина­та на мазилката - 15 до20 мм.Когато облицовката няма да стига до тавана, плочките от последния ред се сла­гат направо върху мазилката.Ако основата е изсъхнала вече, трябва от­ново да се навлажни. На обратната страна на плочката обикновено се задържат фини прашинки. Ако сложите разтнор и след то­ва наклоните плочката, той ще се плъзнепо нея, защото се е свързал само с праха, а не и с плочката. Затова потопете я за мал­ко във вода. Прахът ще се отмие, а бис­квитът ще се навлажни и няма да отнеме толкова бързо водата от разтвора.Начин на работа:Взимате плочката с лявата си ръка с глазурата към дланта. Държите здраво единия ръб с палеца, а срещуположния -със средния пръст. С дясната ръка вземете мистрията и нанесете разтвора на гърба наплочката. Нанесете най-напред по-дебел пласт. От средата на плочката отнемете малко от разтвора, а ръбовете оформете с мистрията под наклон. По този начин ле­сно ще можете да притиснете плочката към стената, а разтворът ще се разпредели равномерно под нея във всички посоки. Плочката бавно се изправя откъм палецанагоре и се притиска към стената. Ако с притискането с ръка не сте постигнали правилно положение на плочката, почу­кайте по нея леко с дървената дръжка на мистрията - не употребявайте обаче сила. В случай че на плочката има повече или по-малко разтвор, отколкото е необходимо, свалете я и нанесете отноворазтвор. Това ще ви се случва често, защо­то тези умения трябва да се придобият. С къс нивелир ще проверите дали плочката е вертикална, хоризонтална и съосна.Това беше лявата външна плочка на първия ред. Следващата, която ще поста­вите, е дясната външна.Внимание! Точ­но спазвайте определеното разстояние! Най-добре е да си направите измервателна летва, която да е колкото се може по-лека. На нея ще означите разстоянието между плочките, т.е. между фугите. Тогава ще можете да я използвате и като мярка за определяне на височината. Ако облицов­ката е по-широка от 4-5 плочки и не же­лаете да поставяте всяка плочка с помощ­та на нивелир, опънете между два забити в стената стоманени щифта канап, който да минава на около 1 мм пред горния ръб на плочките. По него ще можете да ориен­тирате междинните плочки.Преди да започнете следващия ред, от­странете канапа и щифтовете. Ако задплочките има празнини, попълнете ги внимателно отгоре. Основно изискване за качествена работа е запълването на всич­ки празнини зад плочките. При следва­щите редове трябва да внимавате да спаз­вате и хоризонталните фуги.Тъй като след притискането й плочката често се плъзга малко надолу, още преди да започнете лепенето, трябва да си издялате няколко клинчета, които временно да поставяте между плочките в хоризонтал­ните фуги. Наложи ли ви се да прекъснете работата за повече от час, из­мийте добре направената вече облицовка,ако не искате по-късно да имате много трудности и ядове с почистването.Ако във фугите се е набил разтвор, трябва да го изстържете с клечка, тъй като след това тези фуги ще се запълват с друг разтвор.При поставянето на закачалки, сапунерки и др. имайте предвид, че те са много по-дебели от обикновените плочки и сле­дователно се нуждаят от по-малко раз­твор за запълване на празнината зад тях. Такива специални части трябва не само да потопите във вода преди поста­вянето им, но и да ги оставите да по­стоят там няколко минути; в противен случай ще изсмучат всичката вода от малкото разтвор зад плочката. Спаз­вайте още едно важно правило. Вед­нъж поставена и подравнена, плочката не бива повече да се мърда, т. е. не бива допълнително да се почуква. Ако раз­творът вече се е втвърдил и вие по­мръднете плочката, тя ще се отдели от разтвора и повече няма да може да се свърже с него, ще падне.1.3.2. Залепване на плочки с лепилоВече са ви известни условията за залепване на плочки с лепило и най-общите под­готвителни работи. След като сте обмис­лили как ще разположите фугите и сте из­числили широчината на нецелите плочки, можете да очертаете фугите на стената. Ще си спестите работата с нивелир и канап. И без това не можете да по­влияете на вертикалността и съосността. Положението на плочките се определя от основата, защото, както вече знаете, с ле­пилото не можете да изравнявате - то слу­жи само за свързване.Когато очертавате фугите на стената, работете много точно, защото залепената вече облицовка повече не можете да кори­гирате. Най-добре е всяка линия да на насяте с нивелир - хоризонтално и вертикално - за да се срещат винаги под прав ъгъл. Използвайки този метод, ще можете нагледно да прецените разположението на фугите, преди да сте залепили плочки­те.В зависимост от състава на лепилото плочките трябва предварително да се обработят. Ако използвате универсално лепило "дуозан" или "хемизол"*,плочките трябва да са сухи. Преди да нанесете ле­пилото, почистете праха от долната стра­на на плочката.Когато използвате дисперсионно лепи­ло, трябва в зависимост от консистенция-та му да проверите дали не е добре да по­топите плочката във вода.Най-добре лепилото се нанася върху плочката с шпакла. Разпределяйте го колкото може по-равномерно с дебелина 1-2 мм. Ако не е нанесено равномерно, притискането няма да промени положението. Зад плочката ще останат кухини. И ако някога решите да пробиете дупка в стената, плочката ще се счупи и ще сте из­правени пред неприятната задача да пра­вите ремонт. В такива кухини се събира кондензна вода, чието въздействие вече описах.Равномерно разпределяне на лепилото ще постигнете, като вземете парче стар, фин трион, дълго около20 см, и със зигза­гообразни движения го прекарате със зъ­бите надолу по лепилото. Излишното ле­пило ще се смъкне. Ако лепи­лото не се втвърдява много бързо, можете да подготвите до 10 плочки по този начин и да ги наредите на масата с глазурата надолу. Така след това ще можете без пре­късване да ги налепите. При залепването притиснете плочката към основата, раз­мърдайте я малко в различни посоки и яизравнете по начертаните линии, по нивелира или по канапа. Не се страхувайте -плочката няма да падне. Може да се случи "да заплува", т.е. да се смъкне малко на­долу. За разлика от поставянето със строителен разтвор тук можете да проме­няте положението на плочката, докато продължава да се движи.И при тази работа не е зле да поставяте дървени клинчета в хоризонталните фуги, за да стабилизирате положението на плочката, докато се втвърди лепилото. Не използвайте кибритени клечки, защото с тях не можете да повлияете на широчина­та на фугата. С клин фугата става толкова по-голяма, колкото по-дълбоко забивате клина в нея.Дръжте под ръка някакъв парцал, за да отстранявате лепилото от глазурата, а и за да почиствате пръстите си. Когато лепи­лото се втвърди, това става трудно. Ин­струментите си също трябва постоянно да почиствате особено преди прекъсване на работа.Не фугирайте облицовката в деня, в кой­то сте я правили, за да може през отворе­ните фуги лепилото да изсъхне добре.2. ОБЛИЦОВАНЕ НА СТЕНИ С ПОДОВИ ПЛОЧКИ В тази и в следващите точки ще ви за­позная само с проблемите и работните процеси, които са нови или на които трябва да се обърне особено внимание. Домаш­ният майстор, който иска да поставя само подови плочки и започне да чете едва от тази страница, ще добие откъслечни зна­ния.Тук няма да разграничавам също упот­ребата на глазирани и неглазирани плоч­ки . Разликите са ви известни от предход­ни глави.2.1. Обработка на подовите плочкиРязането на теракотните плочки е есте­ствено по-трудно отколкото на фаянсови­те . При фаянсовите плочки между глазу­рата и бисквита съществува напрежение. Щом разрежете тънкия пласт глазура, то­ва напрежение се освобождава и порьозният бисквит може лесно да се счупи.Знаете, че подовата плочка като цяло има сравнително по-плътна структура. Тя не може да се чупи, трябва да се разбива.Очертайте с молив по повърхността на плочката линията на срязване. След това седнете и поставете плочката вър­ху лявото си бедро. С лявата ръка дръжте длетото от твърда сплав на ли­нията на срязване, а с дясната равно­мерно удряйте с чукчето по длетото, ка­то след всеки удар го помествате с един милиметър. Когато придо­биете малко опит, това ще става срав­нително бързо. След като минете ня­колко пъти така по линията на срязва­не, обърнете плочката обратно и с острието на чука чукайте по линията, докато плочката се разцепи. Колкото е по-остър чукът, толкова по-лесно и бър­зо ще върви работата. И тук първият опит няма да е особено успешен, затова най-напред се упражнете на някоя де­фектна плочка. Мястото на счупването трябва непременно да шлифовате, като предварително потопите ръба във вода.Отново припомням, че от време на време трябва да помитате разпилените парчета, за да предотвратите наранявания. Мал­ките отломки, разпилени по пода по време на обработката на теракотните плочки, саособено остри.  2.2. Поставяне на подови плочкиТук ще изключа мозайката, тъй като по-нататък специално ще говорим за нея/Методът за поставяне на подови плочки е един, защото профилираният гръб наголемите 150 х 150 тт плочки изключва възможността те да се лепят с лепило. По­ставят се така, както и фаянсовите плоч­ки.Знаете, че подовите плочки имат срав­нително по-плътна структура, а оттам и по-слаба хигроскопичност. Строителният разтвор не бива да бъде прекалено твърд, но трябва да съдържа много по-малко во­да, отколкото разтворът за стенна обли­цовка. Поради теглото на плочките при поставянето им трябва задължително да работите с дървени клинове.В случай че върху неглазирани плочки са се задържали остатъци от строителен разтвор, които не могат да се измият, ще ви помогне само почистването с киселина. Купете си солна киселина и я разредете с вода в съотношение 1:10 или 1 част кисе­лина и 10 части вода. Не използвайте ме­тални съдове. Най-подходящи са дървени или стъклени. С тази разредена киселина измийте облицовката. Пазете се! Поста­вете си защитни очила и гумени ръкави­ци . Избягвайте допира на киселина до кожата!Около пръчка увийте парцал, завър­жете го добре, потопете го в течността и с него почистете облицовката. Всичко това трябва да става бързо, а веднага след това допълнително измийте оби­лно с вода, защото солната киселина ще потече по фугите и ще започне да раз­тваря строителния разтвор зад плочки­те. При измиването водата разреждакиселината така, че тя загубва актив­ността си.Ще повторя: Солната киселина разяж­да дрехите, дразни кожата и в никакъв случай не трябва да попадне в очите!3. ОБЛИЦОВАНЕ НА СТЕНИ С ЦЕПЕНИ ПЛОЧКИЦепените керамични плочки са срав­нително груби, глазирани и много устойчиви. Гърбът на плочката допуска употребата им само върху разтвор. Пред­видете за дебелина на пласта най-малко 20 мм, защото трябва да се изравняват големи неравности. За вертикалните и хоризонталните фуги не са достатъчни Змм, тъй като в размерите на плочките има големи разлики, които да се израв­няват. Имайте предвид това при опре­деляне разположението на фугите. Пре­поръчвам ви средна широчина на фуги­те 5 мм. Ако облицовката ще бъде из­ложена на въздействието на агресивни материали, изискването е фугите да са 10 мм широки - така те ще могат зна­чително по-добре да бъдат уплътнени при фугирането с мистрията.Спазвайте освен това споменатото вече няколко пъти правило за оформяне на пло­щи с правоъгълни плочки. Тясното поме­щение се издължава оптически, ако плоч­ките се поставят по дължина. Поставят ли се на височина, дългото пространство се стеснява и изглежда по-високо. На откри­то, например за облицовка на цокъла на еднофамилно жилище, могат да се из­мислят най-смели комбинации за офор­мяне. Плочки, поставени с кръстосана фуга, създават добър ефект. Рязането на плочките става по описания в т. 5.2.1начин. При подреждането стре­межът трябва да е да се използват кол­кото може по-малко нецели плочки, тъй като в сравнение с фаянсовите рязането на цепените плочки изисква много по­вече усилия. В случай че не разполагате с подходящо точило за шлифоване, по­служете си с парче клинкерна тухла.Както вече многократно бе казано, ле­пенето става с разтвор.Цепените плочки са по-хигроскопични от подовите, следователно разтворът мо­же да бъде по-рядък. Проверете опитно дали е необходимо преди поставянето й плочката да се потопи за кратко време във вода. Това зависи както от съхраняването на плочките, така и от годишното време. След приключване на работата за деня из-дълбайте добре фугите, за да остане до­статъчно място за разтвора за фугиране.4.    ФУГИРАНЕ    И    ДОПЪЛНИТЕЛНА ОБРАБОТКА НА ОБЛИЦОВКАТАЗа да изпъкнат добре фугите, цветът им винаги трябва да контрастира с цвета на плочките. Тъмни плочки би трябвало да се фугират с мраморен гипс или с бял ци­мент. Светли плочки се фугират с порт-лашщимент. Ако за фугите искате да употребите друг цвят, а не бяло или тъм­нозелено, към мраморния гипс или ци­мента можете да прибавите някакъв ми­нерален оцветител. Разтворът за фугира­не на облицовки с широчина на фугите до 5 мм представлява смес от свързващо ве­щество и вода. Пригответе си в канче гъ­ста каша от съответното свързващо веще­ство и вода. След това навлажнете още веднъж добре облицовката. Можете да янапръскате или да я минете с мокра гъба. Ако не направите това, облицовката ще из­смуче твърде бързо водата от разтвора и фугите ще се запълнят само повърхно­стно.Сега с гумена шпакла или с гъба вземете от разтвора и го размажете по облицовката /кръстосано, диагонално на фугите/. От време на време трябва да потапяте гъбата във вода. Ще видите ясно как се запълват фугите. Накрая търкайте малко по-силно, за да не се издуят фугите. Ако е необхо­димо, минете с разтвор и по посока на фу­гите.При тази работа си слагайте гумени ръкавици, защото циментът дразни силно кожата.Плочките поемат много бързо водата от разтвора, поради което фугите бързо се втвърдяват. Непосредствено след втвърдяването можете внимателно да измиете облицовката с гъба и чиста во­да. Щом като изсъхне, вземете мека кърпа и излъскайте глазурата. В ъглите трудно ще почистите фугите с гъба.Там трябва да си помогнете с шпакла.Облицовки, които имат широчина на фугата повече от 5 мм, трябва да се фуги­рат със специална мистрия.5. ИЗПОЛЗВАНЕ НА ДРУГИ ПЛОЧИСтава дума главно за клинкерови и мо­заични плочи, за плочи от естествен ка­мък и от обикновен бетон. Обработката им става по принцип с чук с колкото може по-остър връх. Поставят се непременно върху строителен разтвор по описания вече начин. Тъй като са сравнително тежки, трябва да имат стабилна опорна площ, т.е. пространството между плоча­та и основата да е изцяло запълнено. Разтворът за лепене се нанася върху ос­новата, а след полагането на плочите се издълбава от фугите на дълбочина 10 мм. Работи се със средна широчина на фугата 10 мм.Фугирането става с циментов разтвор -смес от цимент и пясък в съотношение 1:1. Не сипвайте много вода, необходим ви е доста гъст разтвор. Сложете една мистрия разтвор върху пердашката. С мистрията за фугиране вземайте по малко от пер­дашката и запълвайте фугите. Най-на-пред напъхайте разтвора, а след това го заглаждайте. Това също е работа, която няма да ви се удаде от първия път и за коя­то трябва да се упражнявате.Почистването /измиването/ на обли­цовката естесвено се извършва преди фу-гирането, защото в противен случай ще се отмие разтворът от фугите. Следователно при фугирането се старайте да не замърсявате облицовката.'